ХАМЛЕТ

„ХАМЛЕТ”от Уилям Шекспир

превод – Александър Шурбанов

Постановъчен екип:

сценична версия и постановка – Явор Гърдев;

сценография и костюми – Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов;

сценография и костюми на „Мишеловката“ – Венелин Шурелов;

музика – Калин Николов;

контрабас и цигулки - Валентин Ганев;

хореография – Виолета Витанова и Станислав Генадиев;

сценичен бой – Емил Видев;

консултант по Шекспиров стих – Сава Драгунчев

С участието на: Леонид Йовчев, Мариус Куркински, Константин Станчев, Светлана Янчева, Валентин Ганев, Христо Петков, Весела Бабинова, Иван Юруков, Ованес Торосян, Павлин Петрунов, Aлександър Узунов, Зафир Раджаб, Петко Венелинов, Даниел Пеев, Деян Ангелов, Дарин Ангелов, Гергана Арнаудова, Йосиф Шамли,Сава Драгунчев, Виктор Танев,Станислав Генадиев, Филип Миланов, Виолета Витанова,Елена Господинова, Кире Гьоревски, Емил И. Марков, Пламен Пеев, Теодор Елмазов, Калин Яворов

"Останалото е мълчание"

Ищван Йоркен

ХХІІІ Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература Шумен 2012, посветен на 100-годишнината от рождението на Ищван Йоркен (1912-1975)

Петъчен блиц: Новите млади актьори - Гергана Арнаудова

Те са млади и пълни с ентусиазъм. Носят в себе си огъня, който е необходим за да бъдеш истински добър актьор. Те са безкрайно интересни, различни и мечтаят да изживеят съдбата на велики герои. И е много вероятно да виждаме имената им в следващите кино проекти, предвид добрата почва, на която българските продукции жънат филм след филм в последните няколко години. Точно тези момичета и момчета ще бъдат тема на новата ни поредица, заедно с млади таланти в модата, изкуството и интересни личности от медийния живот. Този слънчев петък ти представяме много симпатичната актриса Гергана Арнаудова Гергана е на 24 години и казва откровено пред нас: „Не исках да влизам в НАТФИЗ, никога не ми е било голяма мечта и не съм искала на всяка цена да ме приемат. Явих се с нагласата, че ще ме скъсат, колегите ми от Варненския театър ме съветваха да кандидатствам и аз ги послушах. И така вече 3-та година. За да се занимаваш с театър трябва да си мазохист и към душата и към тялото си, аз съм такава в и то в голяма степен.” Това е страхотно, защото ние пък обичаме някой да си излива сърцето и душата във всичко, което прави! Утрото... благодаря ти, че се събудих! Закуската... чаша силно кафе с две сметанки и едно медче... Началото... страшно, но винаги очаквано. Пътят... труден, стръмен, хлъзгав, но винаги води до нещо добро! Отпускането... покрай морето или вкъщи с приятели, с които мога да си помълча. Сигурността... никога не съм сигурна в нищо... изобщо, има ли нещо сигурно. Колебанието... винаги с мярка. Усещането... винаги по-силно, отколкото трябва да бъде. Вярата... понякога повече, отколкото трябва, най-вече в хората. Страхът... не може без него, малък, но там някъде. Целта... стремя се към нея, колкото и сили да ми коства. Вдъхновението... необяснимо, то може да е провокирано, както от нещо малко, така и от нещо голямо... идва само, незнайно как и къде. Умората... голяма, но в повечето случаи сладка. Финалът... миг, който чакаш и който не искаш да свършва. Обещанието... давам го винаги, когато знам и съм сигурна, че мога да го изпълня, иначе не. Нощта... времето, в което работя по често. Сънят... много сънувам дори съм сънувала откъси и етюди, които са оставали за изпит, решения, неща, които се сбъдват. Странности разни! Мечтата... винаги трябва да я има, не можеш да съществуваш пълноценно, ако я нямаш. Любовта... чакам я!

Joe's Film