* Заглавието е закачка с днешната ни героиня, чете се наобратно и всъщност "анагреГ" е името й - Гергана!
При нея нещата се случват отзад напред – снима, играе, а после изучава тънкостите на занаята. Сама тя ни го каза. Затова и се вдъхновихме да разкажем за нея от момента на срещата ни...
към този, в който решава да стане актриса. Хубаво е обаче да не пропуснем в суетната ни главоблъсканица да я представим.
Тя е Гергана Арнаудова – бъдеща висшистка от театралната академия, притежателка на богата творческа биография, на която могат да завидят мнозина от колегите й.
Преди да влезе в НАТФИЗ като студентка в класа на проф. Пламен Марков, участва в няколко репертоарни заглавия на Варненския театър. В гилдията и сред по-запалените театромани е позната с участията си в спектаклите "Крум" от Ханох Левин, "Калигула" от Албер Камю, "Хамлет" от Уилям Шекспир и във филма "Дзифт", всички под режисурата на Явор Гърдев. "Малко ще е да кажа, че Явор е някаква вселена. Много по-различно се работи с него. Обстановката е по-особена. Винаги успява да създаде екип. Умее много добре да подбира хората, с които да работи и до такава степен да ги сплоти, че да се заобичат. Той е и от малкото режисьори, които се доверяват на млади актьори за големи роли. Самата мен ме научи на дисциплина и на това, че нашата работа трябва да се върши с удоволствие и любов, иначе нищо няма да се получи", разказва ни тя.
Оказва се, че Гергана е привлякла
вниманието на култовия режисьор
още с първата си поява на голяма професионална сцена в спектакъла "Член 223" от Ст. Л. Костов (реж. Александър Илинденов) във Варна, където имала малка роля: "На слугиня, която излиза пред публиката, изяжда една филия хляб и се прибира", смее се тя.
Но явно доста добре се е справила с филията, визирайки последвалите им общи проекти. "Имаме си взаимно доверие", не пропуска да ни спомене Гергана.
В морската столица се среща и работи и с други режисьори като бъдещия й преподавател в НАТФИЗ – Пламен Марков, както и със Стоян Радев Ге. К., Боян Иванов, Крис Шарков, Дафинка Данаилова. Не крие, че от всички тях е научила много. Попитахме я при толкова роли в театъра преди постъпването й в Академията дали е подхождала различно към студентските си превъплъщения, с повече самочувствие. "В началото – не, но по-нататък, когато започнахме да правим представления, самочувствието ми се появи. Дотогава се учех наравно с останалите. Успях да стартирам на чисто. Въпреки участията ми в театъра и информираността на някои от хората за тях, показах, че не зная повече от другите."
За класа си в НАТФИЗ (в него са вече познатите на публиката Луиза Григорова и Весела Бабинова) разказва, че са "много задружни". "Вярно, че сега, като поотраснахме малко и всеки го дърпат нанякъде – театри, роли..., се забелязва леко разединение, но въпреки всичко, ако трябва да се направи или свърши нещо, сме екип. Спомням си думите, с които професорът ни посрещна през първия учебен ден: "Ще се събличате на едно място.
Отсега ви казвам да махнете притесненията
Събрали сме се тук не за да се обичаме, а да работим". Но освен че работим добре, взехме, че се и заобичахме."
Макар и днес бурно да се радва на студентските години, Гергана не кандидатства с голям ентусиазъм в театралната академия. Навиват я партньорите и учителите й от Варна – Дафинка Данаилова (тогавашен директор на театъра и пръв преподавател на Гергана в детска театрална школа) и актьорите Стоян Радев и Веселина Михалкова. Самочувствието й изневерява и този път, на изпитите, защото предварително се е навила, че няма да я приемат. От страх първо се явява на препитванията за режисьор, но проф. Здравко Митков я къса. "Лично му благодарих, защото след това ми се случиха толкова много хубави неща."
След четири години отново се пробва, но този път при проф. Пламен Марков и класа му по актьорско майсторство. "Явих се адски неуверена, сигурна, че ще ме скъсат. Почти не си спомням дните, в които кандидатствах. Зная, че отидох и шест дни не излязох от Академията... Първия път, когато се качих на сцената пред комисията, все едно изобщо не се бях качвала преди. Разтрепераха ми се краката, пребледнях, чудех се какво става... Но мина. В началото комисията ме погледна с недоверие, но после някак си успях да ги омая и да ме харесат", разказва ни тя.
Талантът й е явен не само за преподавателите в НАТФИЗ и режисьорите извън него, затова я разпитахме за семейството й (родом е от Варна) с цел да разберем
откъде е наследила дарбата
Оказва се, че единствено дядо й и баща й имат някакви музикални заложби. "За компания – китари, песни...", отбелязва обаче тя. Майка й е главен готвач, а самата Гергана е била на път да се замеси с професията на счетоводител. Но открива театъра. "Учителката ми по литература ни заведе да гледаме "Хамлет" със Стоян Радев в главната роля. И тогава се случи някаква магия. Бях тотално запленена. Представлението продължи три часа. После още седем пъти го изгледах. Веднага потърсих школи. Исках да се занимавам с това. Счетоводството директно бе зачеркнато. Тогавашната директорка на Варненския театър Дафинка Данаилова имаше детска школа. И след кратко колебание се записах."
Дебютът й е като ученичка в клас в представлението "Учителят или сянка върху дъската" от Жан-Пиер Допан (реж. Станчо Станчев).
Явно при Гергана всичко се случва на магия, примесена с огромна доза талант. И "запознанството" й с театъра, и последвалите й участия. Има роли в късометражните филми "Контрол" (реж. Любомир Печев), "Непознатата", (реж. Емил Денев), "Филмът на Джо" (реж. Виктор Иванов), както и в лентата, посветена на бащата на българския театър - Добри Войников, на режисьорката Ралица Димитрова - "Българското позорище".
В театъра можеш да я гледаш в ТР "Сфумато" в "Маркиза дьо Сад" на Стайко Мурджев, в Народния в "Хамлет" на Явор Гърдев, във Варненския театър в "Калигула" пак на Явор Гърдев, в Учебния театър на НАТФИЗ в "Гимнастика за бременни" и "Криминале от каменната ера", както и в Сатирата в премиерния спектакъл "Шпионажът през каменната ера или Гущерчето". През юни пък ще я видим на сцената на Театър "София" във "Вампир" от Антон Страшимиров.
Suetno.bg
17 април 2013
анагреГ*
* Заглавието е закачка с днешната ни героиня, чете се наобратно и всъщност "анагреГ" е името й - Гергана!
При нея нещата се случват отзад напред – снима, играе, а после изучава тънкостите на занаята. Сама тя ни го каза. Затова и се вдъхновихме да разкажем за нея от момента на срещата ни...
към този, в който решава да стане актриса. Хубаво е обаче да не пропуснем в суетната ни главоблъсканица да я представим.
Тя е Гергана Арнаудова – бъдеща висшистка от театралната академия, притежателка на богата творческа биография, на която могат да завидят мнозина от колегите й.
Преди да влезе в НАТФИЗ като студентка в класа на проф. Пламен Марков, участва в няколко репертоарни заглавия на Варненския театър. В гилдията и сред по-запалените театромани е позната с участията си в спектаклите "Крум" от Ханох Левин, "Калигула" от Албер Камю, "Хамлет" от Уилям Шекспир и във филма "Дзифт", всички под режисурата на Явор Гърдев. "Малко ще е да кажа, че Явор е някаква вселена. Много по-различно се работи с него. Обстановката е по-особена. Винаги успява да създаде екип. Умее много добре да подбира хората, с които да работи и до такава степен да ги сплоти, че да се заобичат. Той е и от малкото режисьори, които се доверяват на млади актьори за големи роли. Самата мен ме научи на дисциплина и на това, че нашата работа трябва да се върши с удоволствие и любов, иначе нищо няма да се получи", разказва ни тя.
Оказва се, че Гергана е привлякла
вниманието на култовия режисьор
още с първата си поява на голяма професионална сцена в спектакъла "Член 223" от Ст. Л. Костов (реж. Александър Илинденов) във Варна, където имала малка роля: "На слугиня, която излиза пред публиката, изяжда една филия хляб и се прибира", смее се тя.
Но явно доста добре се е справила с филията, визирайки последвалите им общи проекти. "Имаме си взаимно доверие", не пропуска да ни спомене Гергана.
В морската столица се среща и работи и с други режисьори като бъдещия й преподавател в НАТФИЗ – Пламен Марков, както и със Стоян Радев Ге. К., Боян Иванов, Крис Шарков, Дафинка Данаилова. Не крие, че от всички тях е научила много. Попитахме я при толкова роли в театъра преди постъпването й в Академията дали е подхождала различно към студентските си превъплъщения, с повече самочувствие. "В началото – не, но по-нататък, когато започнахме да правим представления, самочувствието ми се появи. Дотогава се учех наравно с останалите. Успях да стартирам на чисто. Въпреки участията ми в театъра и информираността на някои от хората за тях, показах, че не зная повече от другите."
За класа си в НАТФИЗ (в него са вече познатите на публиката Луиза Григорова и Весела Бабинова) разказва, че са "много задружни". "Вярно, че сега, като поотраснахме малко и всеки го дърпат нанякъде – театри, роли..., се забелязва леко разединение, но въпреки всичко, ако трябва да се направи или свърши нещо, сме екип. Спомням си думите, с които професорът ни посрещна през първия учебен ден: "Ще се събличате на едно място.
Отсега ви казвам да махнете притесненията
Събрали сме се тук не за да се обичаме, а да работим". Но освен че работим добре, взехме, че се и заобичахме."
Макар и днес бурно да се радва на студентските години, Гергана не кандидатства с голям ентусиазъм в театралната академия. Навиват я партньорите и учителите й от Варна – Дафинка Данаилова (тогавашен директор на театъра и пръв преподавател на Гергана в детска театрална школа) и актьорите Стоян Радев и Веселина Михалкова. Самочувствието й изневерява и този път, на изпитите, защото предварително се е навила, че няма да я приемат. От страх първо се явява на препитванията за режисьор, но проф. Здравко Митков я къса. "Лично му благодарих, защото след това ми се случиха толкова много хубави неща."
След четири години отново се пробва, но този път при проф. Пламен Марков и класа му по актьорско майсторство. "Явих се адски неуверена, сигурна, че ще ме скъсат. Почти не си спомням дните, в които кандидатствах. Зная, че отидох и шест дни не излязох от Академията... Първия път, когато се качих на сцената пред комисията, все едно изобщо не се бях качвала преди. Разтрепераха ми се краката, пребледнях, чудех се какво става... Но мина. В началото комисията ме погледна с недоверие, но после някак си успях да ги омая и да ме харесат", разказва ни тя.
Талантът й е явен не само за преподавателите в НАТФИЗ и режисьорите извън него, затова я разпитахме за семейството й (родом е от Варна) с цел да разберем
откъде е наследила дарбата
Оказва се, че единствено дядо й и баща й имат някакви музикални заложби. "За компания – китари, песни...", отбелязва обаче тя. Майка й е главен готвач, а самата Гергана е била на път да се замеси с професията на счетоводител. Но открива театъра. "Учителката ми по литература ни заведе да гледаме "Хамлет" със Стоян Радев в главната роля. И тогава се случи някаква магия. Бях тотално запленена. Представлението продължи три часа. После още седем пъти го изгледах. Веднага потърсих школи. Исках да се занимавам с това. Счетоводството директно бе зачеркнато. Тогавашната директорка на Варненския театър Дафинка Данаилова имаше детска школа. И след кратко колебание се записах."
Дебютът й е като ученичка в клас в представлението "Учителят или сянка върху дъската" от Жан-Пиер Допан (реж. Станчо Станчев).
Явно при Гергана всичко се случва на магия, примесена с огромна доза талант. И "запознанството" й с театъра, и последвалите й участия. Има роли в късометражните филми "Контрол" (реж. Любомир Печев), "Непознатата", (реж. Емил Денев), "Филмът на Джо" (реж. Виктор Иванов), както и в лентата, посветена на бащата на българския театър - Добри Войников, на режисьорката Ралица Димитрова - "Българското позорище".
В театъра можеш да я гледаш в ТР "Сфумато" в "Маркиза дьо Сад" на Стайко Мурджев, в Народния в "Хамлет" на Явор Гърдев, във Варненския театър в "Калигула" пак на Явор Гърдев, в Учебния театър на НАТФИЗ в "Гимнастика за бременни" и "Криминале от каменната ера", както и в Сатирата в премиерния спектакъл "Шпионажът през каменната ера или Гущерчето". През юни пък ще я видим на сцената на Театър "София" във "Вампир" от Антон Страшимиров.
Suetno.bg
ГИМНАСТИКА ЗА БРЕМЕННИ
ОТ ЗДРАВА КАМЕНОВА
РЕЖИСЬОР:
КАЛИН АНГЕЛОВ
ХУДОЖНИК:
ЕЛЕНА ЯМАНТИЕВА
МУЗИКА:
МАРТИН КАРОВ
УЧАСТВАТ:
АЛЕКСАНДРА ИВАНОВА
АЛИСА АТАНАСОВА
АНТОНИЯ ТЪРПОВА
ВЕСЕЛА БАБИНОВА
ГЕРГАНА АРНАУДОВА
ЖАНЕТА ДОНЧЕВА
КАМЕЛИЯ ХАТИБ
ЛИЛИ СУЧЕВА
МИЛЕНА МИЛЧЕВА
РАДИНА ДУМАНЯН
ЦВЕТИНА ПЕТРОВА
ИЛИЯ ВИДЕЛИНОВ И СТЕФАН ДОДУРОВ
Премиера: 09.10.2012г.
Шпионажът през каменната ера или Гущерчето
по Александър Володин
сценична редакция и постановка
Пламен Марков
сценография и костюми - Мира Каланова
и Елена Ямантиева, Даниела Николчова
музика - Асен Аврамов
пластика - Велимир Велев
снимки - Симон Варсано
Участват: ТАТЯНА ЛОЛОВА, ЙОРДАНКА СТЕФАНОВА, ПЛАМЕН СИРАКОВ
и студентите от класа на проф. ПЛАМЕН МАРКОВ:
Александър Узунов, Алиса Атанасова, Антония Търпова, Весела Бабинова, Гергана Арнаудова, Жанета Дончева, Илия Виделинов, Камелия Хатиб, Леарт Докле, Лили Сучева, Лора Декова, Луиза Григорова, Милена Милчева, Нено Койнарски, Николай Кенаров, Радина Думанян, Слави Минков, Стефан Додуров, Цветина Петрова, Яким Неделчев,
както и студентите от класа на проф. Стефан Данаилов:
Божана Мановска, Георги Кацарски, Даниела Манолова, Калоян Лулчев, Мартин Петрушев, Павел Иванов, Полина Недкова, Рада Кайрякова, Севар Иванов, Стефан Сърчаджиев, Тодор Беров
Сатиричен театър „Алеко Константинов”
Премиера – 31.03.2013г.
КРИМИНАЛЕ ОТ КАМЕННАТА ЕРА ИЛИ ДВЕТЕ СТРЕЛИ
от Александър Володин
ПРЕВОД
ЕКАТЕРИНА ЙОСИФОВА
ПОСТАНОВКА И СЦЕНИЧНА ВЕРСИЯ
ПРОФ. ПЛАМЕН МАРКОВ
АСИСТЕНТ-РЕЖИСЬОРИ
ТАМАРА ЯНКОВ,
ВАСИЛЕНА ПОПИЛИЕВА
ФОТОГРАФИЯ
АНРЕЙ КИРОВ И ЛЮБЕН БАЙЧИНСКИ
СЦЕНОГРАФИЯ И КОСТЮМИ
МИРА КАЛАНОВА,
ДАНИЕЛА НИКОЛЧОВА И ЕЛЕНА ЯМАНТИЕВА
МУЗИКА
АСЕН АВРАМОВ
ПЛАСТИКА
ДОЦ. ВЕЛЕМИР ВЕЛЕВ
УЧАСТВАТ:
АЛЕКСАНДЪР УЗУНОВ, АЛИСА АТАНАСОВА, АНТОНИЯ ТЪРПОВА, ВЕСЕЛА БАБИНОВА, ГЕРГАНА АРНАУДОВА, ЖАНЕТА ДОНЧЕВА, ИЛИЯ ВИДЕЛИНОВ, КАМЕЛИЯ ХАТИБ, ЛЕАРТ ДОКЛЕ, ЛИЛИ СУЧЕВА, ЛОРА ДЕКОВА, ЛУИЗА ГРИГОРОВА, МИЛЕНА МИЛЧЕВА, НЕНО КОЙНАРСКИ, НИКОЛАЙ КЕНАРОВ, РАДИНА ДУМАНЯН, СЛАВИ МИНКОВ, СТЕФАН ДОДУРОВ, ЦВЕТИНА ПЕТРОВА И ЯКИМ НЕДЕЛЧЕВ
Студенти от класа на проф. Пламен Марков
БОЖАНА МАНОВСКА, ГЕОРГИ КАЦАРСКИ, ДАНИЕЛА МАНОЛОВА, КАЛОЯН ЛУЛЧЕВ, МАРТИН ПЕТРУШЕВ, ПАВЕЛ ИВАНОВ, ПОЛИНА НЕДКОВА, РАДА КАЙРЯКОВА, СЕВАР ИВАНОВ, СТЕФАН СЪРЧАДЖИЕВ, ТОДОР БЕРОВ
Студенти от класа на проф. Стефан Данаилов
СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА ПЛАМЕН СИРАКОВ
Премиера: 06.03.2013г.
Маркиза дьо Сад
от Юкио Мишима
превод - Дора Барова;
сценичен вариант и режисура - Стайко Мурджев;
сценография и костюми - Силвана Илиева и Елена Стумбова;
музика - Петя Диманова;
движение и пластика - Милен Петров.
участват:
Гергана Арнаудова, Лора Декова, Весела Бабинова, Цветина Петрова, Луиза Григорова, Алиса Атанасова, Радина Думанян, Милена Милчева, Нено Койнарски, Стефан Додуров - студенти от класа на професор Пламен Марков.
Плакат: Радослава Боор Даскалова;
Фотограф: Симон Варсано.
копродукция на Театрална работилница „Сфумато” и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”
премиера 28 февруари 2013г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)