В секундите надбягани от пулса на сърцето, пристига сняг на прага ни и става много светло! Прийжда с гръм и музика, облечена във бяло, средношната илюзия да почнем от начало - да сложим ясна граница на своя ден предишен, и върху чиста страница - ден първи да напишем! След празничните изстрели в пространствата далечни, ще срешнем нови истини и хора по човечни! Тревоги ще изпитаме, ще се стремим към нови цели.... В ноща прийждат дните ни, като снежинки бели!...

Весело на всички и много усмивки от едно провинциално момиче! :)))

Ако можеше да говори...

Приятелко тъй вярна
и до някъде невярна
на теб оставям си душата и сърцето
и ме боли...
и ме боли все още за всичките
безкрайно дълги дни и нощи
за всички истини и тайни
изрекли се от теб и мен.
Аз тръгнах да разходя свойта болка
да се порадвам на света...
И толкоз!
За малко топлина , за малко
нежност, за мъничко надежда,
за кураж аз молех, и ти над мене
се смили и ме дари.
Повярвай ми аз искрена ти бях.
И през сълзи с теб се смях
твойте чувства никога на разиграх.
Но всички има край.
И ще избухне туй сърце от
някоя сълзлива песен.
По улиците градски ще се срещна
и нека погледите да се засекът и да
си кажем тихо „Здрасти” и всеки
да поеме своя път.

Да се прежалиш...

Кога човек се прежалва? Какво означава да се прежалиш не го ли правим всеки ден с компромиси те и желанията на любимите ни хора и така да забравяме за себе си. Аз съм такъв човек забравила себе си, забравила желанията си, любимия си цвят и каква храна харесвам...превърнах се в роб на тези компромиси и желания. Защо? Може би, защото когато хората около мен са щастливи това прави и мен щастлива по един много искрена начин. Странното е че ако го променя няма да се чувствам по добре. Изглежда като примирение, че така трябва да бъде. Прежалваш се за любовта си дори. Каквото е такова. Понякога насила харесваме и обичаме и някак си не можем да го променим, защото някои очаква ние така да направим, ами какво ако един ден просто всичко се срине...избухне това кълбо от емоции, може би ще останем сами, нежелани, неразбрани. Имам чувството, че вече не сме склонни да управляваме живота си сами, защото сме зависими от някои друг, зависима е любовта ни, приятелството ни... А какво ще стане ако погледнем в себе си, помислим и за себе си? Ние да бъдем тези любими хора, за които някои друг се прежалва. Говоря за "примирение" и "прежалване" за мен те са сходни думи и много често присъстват в живота ми...колкото и жалко да звучи. Иска ми се да погледна в себе си и да видя дали някъде е останало малко себе-уважение и самочувствие, но не го правя и няма да го направя, защото ме е страх от това, което ще видя ето отново се примирих...само че този път със себе си...

Сън в лятна нощ

След почти година работа се получи наистина велико и мащабно представление. :)

Сън в лятна нощ красива приказка от Уилям Шекспир

Режисьор: Стоян Радев Ге.К.

Ас. режисьор, корепетитор, гримьор - Веселина Михалкова

Сценография и Костюми: Стоян Радев, Йорданка Маринова, Славяна Иванова и Гергана Арнаудова

Премиера: 11.07.2009год.

Роля: Титания

Участват 35 прекрасни човека, които дадоха всичко от себе си за да изживеем заедно тази приказка. Благодаря ви!

Chris Popov

Jason Mraz - Life is wonderful

Всяка стъпка в тъмното, напомня нечовешки страх.
Стъпките са твой Самота...
Не искам да плача, но сълзите...и те плачат дори.
Слепи са чувствата, наострени до лудост, отрязали парче душа.
Може ли повече от това да боли?
Страх ме е да заспя, когато дойде нощта.
Рисувам те в съня си с усмивка.
Измислям те толкова истински.
За това не искам да заспя, събудя ли се ти ще си останал в съня.

Тихо е...

Ноща бе приспала града
И дочувам как вятарът рони
листа и те шумолят, шумолят...
Нейде отеква крясък на птица
и тихо е тихо е пак в града.
Аз паля цигара и мисля за
предния стих, как самотата
убива човека и рани дълбоки
лекува смехът...
Тихо е...
Бавно залязват последни звезди
и ражда се новия ден
и всичко е както преди
ден като ден
нощ подир нощ
Тихо е, тихо...
Как убива ме таз тишина
По страшна от съмотата
По сладка от любовта.

Дзифт

Макбет

Макбет от Хайнер Мюлер

Режисьор: Крис Шарков

Сценография: Огняна Серафимова (Kinesthetic project)

Музика: Калин Николов

Фотография: Симеон Лютаков

Премиера: 27.01.2009 год.

Роля: Лейди Макдъф

Участват:

Михаил Мутафов, Гергана Христова, Борис Луканов, Димо Алексиев, Стоян Радев, Владислав Виолинов, Васил Читанов, Пламен Димитров, Николай Божков, Пламен Георгиев, Росица Дичева, Гергана Арнаудова.


Спектакълът "Макбет" започва и завършва с рамка-приказка, в която трима пророци вещици представят като видение съдбата на Макбет - куклата на властта провокира своя край. Цветът на спектакъла е червен, той се натрапва в съзнанието като илюстрация на безжалостното отнемане на човешкия живот. Композициите въздействат като гилотина. В реалността на Макбет хората са лишени от дух, те са месо, което лесно може да бъде унищожено - достатъчен е само един-единствен смъртоносен удар. Останалото е мълчание...

Сън в зимна нощ

Сън в зимна нощ от Людмил Станев


Режисьор: Дафинка Данаилова

Сценография и костюми - Тодор Игнатов

Хореография - Нина Козина

Композитор: Юлиян Слабаков

Премиера: 10.12.2008 год.

Роля: Злата Вещица

Участват:

Бай Жоро/Дядо Коледа - Петър Желев
Жорко - Радостин Динев, Боян Ангелов
Злата Вещица - Гергана Арнаудова/ Траяна Калудова
Ангина - Биляна Стоева
Грип - Емил Неделчев
Еленче Рудолф - Иван Христов
Четири еленчета - Христина Маврева, Даниела Христова, Ирена Проданова, Звездалина Николова
Куче - Станислав Георгиев
Деца - Марина Петрова, Радостин Динев, Боян Ангелов, Ралица Добрева, Юлия Видева, Габриела Рейзова, Преслав Георгиев, Николай Станчев, Цветомила Иванова, Диляна Койчева, Лили Станчева, Александър Александров, Дженита Каракашева



„Сън в зимна нощ” e една красива зимна приказка, в която приятелството и обичта са най-ценните послания към децата.

Калигула

КАЛИГУЛА от Албер Камю

Режисьор: Явор Гърдев

Сценография и костюми: Никола Тороманов

Авторска музика: Калин Николов

Фотографии: Симеон Лютаков

Хореография: Виолета Витанова, Станислав Генадиев (Kinesthetic Project)

Асистент: Крис Шарков

Премиера: 16.09.2008 год.

Роля: Персона мута


Участват:

КАЛИГУЛА – Димо Алексиев
ЦЕЗОНИЯ – Даниела Викторова
ХЕЛИКОН – Стоян Радев
СЦИПИОН – Никола Мутафов
ХЕРЕЯ – Михаил Мутафов
МЕТЕЛ – Симеон Лютаков
ЛЕПИД – Владислав Виолинов
ОКТАВИЙ – Пламен Димитров
ЖЕНАТА НА ОКТАВИЙ – Гергана Христова
ДРУЗИЛА – Росица Дичева
ПЕРСОНА МУТА – Гергана Арнаудова




"Можеш да бъдеш свободен само спрямо някого. Досадно, но факт."

Да правиш съзнателно покушение срещу системата , когато си глава на системата.
Да се утвърждаваш чрез самоунищожение.
Да доказваш чрез противоречие.
Да осмисляш чрез обезмисляне.
Това е екзистенциален пънк!
Явор Гърдев
в състояние на ефект по
време на репетиция

Криворазбраната цивилизация

Студио "Театър" представя “ Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников

Режисьор: Стоян Радев Ге.К

Сценография и костюми - Стоян Радев Ге.К

Премиера: 27.07.2008 год.

Роля: Баба Стойна, сватовница


Участват:
Андрей Андриков, Валентина Андонова, Гергана Арнаудова, Десислава Вълканова, Деница Радева, Денис Христов, Елица Попхлебарова, Живко Иванов, Златка Димитрова, Илияна Илиева, Камелия Панайотова, Марин Василев, Миролюба Евтимова, Пламен Петков, Ралица Вороневска, Росица Николова, Слави Стоянов, Цветомир Калоянов


Голяма група неопитни хора, някои от които за първи път стъпват на сцена, направиха едно невероятно представление с голям успех, благодарение на Стоян Радев. С много работа и вяра в себе си успяхме да осъществим този спектакъл, според мен достоен за професионална сцена. Представлението се крепеше върху спокойствие, концентрация и много забавление.

Домът на Бернарда Алба

Домът на Бернарда Алба от Федерико Гарсиа Лорка

режисьор - Стоян Pадев Ге.К.

сценография и костюми - Стоян Радев Ге.К

Премиера: 29.10.2005 год.
Моята премиера: 15.02.2008 год.

Роля: Амелия


Участват:

Теодора Михайлова, Юлияна Чернева, Даниела Викторова, Биляна Стоева, Милена Кънева, Анастасия Лютова, Гергана Христова, Веселина Михалкова, Нели Вълканова

Три от актрисите родиха прекрасни момиченца на тяхно място влязоха Росица Дичева, Гергана Арнаудова, Надежда Панайотова


Един спектакъл за страстта. Страстта да разбиеш табутата. Страстта да си свободен. Страстта да обичаш. Страстта да живееш.

Clutched

Фотограф: Симеон Лютаков

Тартюф, Тартюф...

Студио "Театър" представя "Тартюф, Тартюф…" по Жан-Батист Молиер


Режисьор: Стоян Радев Ге.К


Премиера: 19.07.2006 год.


Роля: Мадам Лоял


Участват:

Оргон - Петър Денчев
Мадам Пернел - Валентина Ангелова
Елмира - Лилия Гелева
Дамис - Пламен Петков
Мариана - Деница Райчева
Валер - Цветомир Калоянов
Клеант - Савина Бързева
Дорина - Валентина Андонова
Флипот - Ралица Вороневска
Мадам Лоял - Гергана Арнаудова
Мосю Солей - Марин Василев
Тартюф - Оник Саркисян



Първата ми среща с школата на Стоян Радев. На 11.06.2006 влязох, за да помогна, и за малко повече от месец излезе „Тартюф” - рязко заобичах тези хора, бяхме невероятен екип. Най-добрият до момента. Благодаря.
Идеята, че Тартюф може да бъде всеки един, и че влюбеността на всички останали дава възможността за издигането на кумир, подкрепям до край. Ние всички бяхме Тартюфи влюбени в това, което правим.

Коледен сън

Коледен сън от Людмил Станев


Режисьор: Дафинка Данаилова

Сценография и костюми - Тодор Игнатов

Хореография - Нина Козина


Премиера:11.12.2007 год.


Роля: Домби – главното джудже


С участието на:

Георги Михов, Татяна Тотева, Адрияна Съботинова, Вяра Николова, Николай Станчев, Александър Александров, Станислав Георгиев, Татяна Куртева, Симеон Велков, Гергана Арнаудова, Детски вокален ансамбъл Сребърни звънчета



Изненадахме своите малки почитатели с една коледна приказка пълна със зли герои и храбри постъпки. Моя милост в ролята на главното джудже помогна за спасяването на Дядо Коледа и секна плановете на Злубила. Работата с децата беше колкото полезна толкова и приятна. Над 20 спектакъла за по-малко от месец - един добър тренинг.

Силикон

Силикон

Авторски спектакъл на режисьора Боян Иванов

Художник Елица Георгиева

Музика S.U.S.F.

Премиера: 08.03.2007 год.

Роля: Сестрата на Рака


Участват артистите:

Биляна Стоева, Валентина Козарева, Васил Ряхов, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Гергана Христова, Даниела Викторова, Николай Божков, Пламен Димитров, Станислав Георгиев, Стоян Радев, Теодора Михайлова, Юлияна Чернева.



В представлението “Силикон” хуморът е в недоизказаното, в абсурдния начин на общуване, когато героите имат да си кажат много неща, но или не могат да ги изразят, или не могат да довършат мисълта си, или просто само си мислят, че имат какво да кажат. Благодаря на Боян Иванов, който ми се довери и ми повери една доста голяма роля, мисля най-голямата ми до този момент.