Всяка стъпка в тъмното, напомня нечовешки страх.
Стъпките са твой Самота...
Не искам да плача, но сълзите...и те плачат дори.
Слепи са чувствата, наострени до лудост, отрязали парче душа.
Може ли повече от това да боли?
Страх ме е да заспя, когато дойде нощта.
Рисувам те в съня си с усмивка.
Измислям те толкова истински.
За това не искам да заспя, събудя ли се ти ще си останал в съня.

Тихо е...

Ноща бе приспала града
И дочувам как вятарът рони
листа и те шумолят, шумолят...
Нейде отеква крясък на птица
и тихо е тихо е пак в града.
Аз паля цигара и мисля за
предния стих, как самотата
убива човека и рани дълбоки
лекува смехът...
Тихо е...
Бавно залязват последни звезди
и ражда се новия ден
и всичко е както преди
ден като ден
нощ подир нощ
Тихо е, тихо...
Как убива ме таз тишина
По страшна от съмотата
По сладка от любовта.