Приятелко тъй вярна
и до някъде невярна
на теб оставям си душата и сърцето
и ме боли...
и ме боли все още за всичките
безкрайно дълги дни и нощи
за всички истини и тайни
изрекли се от теб и мен.
Аз тръгнах да разходя свойта болка
да се порадвам на света...
И толкоз!
За малко топлина , за малко
нежност, за мъничко надежда,
за кураж аз молех, и ти над мене
се смили и ме дари.
Повярвай ми аз искрена ти бях.
И през сълзи с теб се смях
твойте чувства никога на разиграх.
Но всички има край.
И ще избухне туй сърце от
някоя сълзлива песен.
По улиците градски ще се срещна
и нека погледите да се засекът и да
си кажем тихо „Здрасти” и всеки
да поеме своя път.

Да се прежалиш...

Кога човек се прежалва? Какво означава да се прежалиш не го ли правим всеки ден с компромиси те и желанията на любимите ни хора и така да забравяме за себе си. Аз съм такъв човек забравила себе си, забравила желанията си, любимия си цвят и каква храна харесвам...превърнах се в роб на тези компромиси и желания. Защо? Може би, защото когато хората около мен са щастливи това прави и мен щастлива по един много искрена начин. Странното е че ако го променя няма да се чувствам по добре. Изглежда като примирение, че така трябва да бъде. Прежалваш се за любовта си дори. Каквото е такова. Понякога насила харесваме и обичаме и някак си не можем да го променим, защото някои очаква ние така да направим, ами какво ако един ден просто всичко се срине...избухне това кълбо от емоции, може би ще останем сами, нежелани, неразбрани. Имам чувството, че вече не сме склонни да управляваме живота си сами, защото сме зависими от някои друг, зависима е любовта ни, приятелството ни... А какво ще стане ако погледнем в себе си, помислим и за себе си? Ние да бъдем тези любими хора, за които някои друг се прежалва. Говоря за "примирение" и "прежалване" за мен те са сходни думи и много често присъстват в живота ми...колкото и жалко да звучи. Иска ми се да погледна в себе си и да видя дали някъде е останало малко себе-уважение и самочувствие, но не го правя и няма да го направя, защото ме е страх от това, което ще видя ето отново се примирих...само че този път със себе си...

Сън в лятна нощ

След почти година работа се получи наистина велико и мащабно представление. :)

Сън в лятна нощ красива приказка от Уилям Шекспир

Режисьор: Стоян Радев Ге.К.

Ас. режисьор, корепетитор, гримьор - Веселина Михалкова

Сценография и Костюми: Стоян Радев, Йорданка Маринова, Славяна Иванова и Гергана Арнаудова

Премиера: 11.07.2009год.

Роля: Титания

Участват 35 прекрасни човека, които дадоха всичко от себе си за да изживеем заедно тази приказка. Благодаря ви!