Gu

Приятелко тъй вярна
и до някъде невярна
на теб оставям си душата и сърцето
и ме боли...
и ме боли все още за всичките
безкрайно дълги дни и нощи
за всички истини и тайни
изрекли се от теб и мен.
Аз тръгнах да разходя свойта болка
да се порадвам на света...
И толкоз!
За малко топлина , за малко
нежност, за мъничко надежда,
за кураж аз молех, и ти над мене
се смили и ме дари.
Повярвай ми аз искрена ти бях.
И през сълзи с теб се смях
твойте чувства никога на разиграх.
Но всички има край.
И ще избухне туй сърце от
някоя сълзлива песен.
По улиците градски ще се срещна
и нека погледите да се засекът и да
си кажем тихо „Здрасти” и всеки
да поеме своя път.