Петъчен блиц: Новите млади актьори - Гергана Арнаудова

Те са млади и пълни с ентусиазъм. Носят в себе си огъня, който е необходим за да бъдеш истински добър актьор. Те са безкрайно интересни, различни и мечтаят да изживеят съдбата на велики герои. И е много вероятно да виждаме имената им в следващите кино проекти, предвид добрата почва, на която българските продукции жънат филм след филм в последните няколко години. Точно тези момичета и момчета ще бъдат тема на новата ни поредица, заедно с млади таланти в модата, изкуството и интересни личности от медийния живот. Този слънчев петък ти представяме много симпатичната актриса Гергана Арнаудова Гергана е на 24 години и казва откровено пред нас: „Не исках да влизам в НАТФИЗ, никога не ми е било голяма мечта и не съм искала на всяка цена да ме приемат. Явих се с нагласата, че ще ме скъсат, колегите ми от Варненския театър ме съветваха да кандидатствам и аз ги послушах. И така вече 3-та година. За да се занимаваш с театър трябва да си мазохист и към душата и към тялото си, аз съм такава в и то в голяма степен.” Това е страхотно, защото ние пък обичаме някой да си излива сърцето и душата във всичко, което прави! Утрото... благодаря ти, че се събудих! Закуската... чаша силно кафе с две сметанки и едно медче... Началото... страшно, но винаги очаквано. Пътят... труден, стръмен, хлъзгав, но винаги води до нещо добро! Отпускането... покрай морето или вкъщи с приятели, с които мога да си помълча. Сигурността... никога не съм сигурна в нищо... изобщо, има ли нещо сигурно. Колебанието... винаги с мярка. Усещането... винаги по-силно, отколкото трябва да бъде. Вярата... понякога повече, отколкото трябва, най-вече в хората. Страхът... не може без него, малък, но там някъде. Целта... стремя се към нея, колкото и сили да ми коства. Вдъхновението... необяснимо, то може да е провокирано, както от нещо малко, така и от нещо голямо... идва само, незнайно как и къде. Умората... голяма, но в повечето случаи сладка. Финалът... миг, който чакаш и който не искаш да свършва. Обещанието... давам го винаги, когато знам и съм сигурна, че мога да го изпълня, иначе не. Нощта... времето, в което работя по често. Сънят... много сънувам дори съм сънувала откъси и етюди, които са оставали за изпит, решения, неща, които се сбъдват. Странности разни! Мечтата... винаги трябва да я има, не можеш да съществуваш пълноценно, ако я нямаш. Любовта... чакам я!

Joe's Film