Тихо е...

Ноща бе приспала града
И дочувам как вятарът рони
листа и те шумолят, шумолят...
Нейде отеква крясък на птица
и тихо е тихо е пак в града.
Аз паля цигара и мисля за
предния стих, как самотата
убива човека и рани дълбоки
лекува смехът...
Тихо е...
Бавно залязват последни звезди
и ражда се новия ден
и всичко е както преди
ден като ден
нощ подир нощ
Тихо е, тихо...
Как убива ме таз тишина
По страшна от съмотата
По сладка от любовта.